В памет на едно дете .......

Всеки месец над 700 души претърпяват пътно транспортни злополуки ,като 55 от тях умират на място или от усложнения след това ,според справка с МВР.За 22 години от 1990 до 2012 година при катастрофи у нас загиналите са 23807 души ,а ранените над 200 хиляди . 24 % от убитите са деца или млади хора до 24 годишна възраст ,а 60% от пострадалите са в трудоспособна възраст .Открих този пост във Фейсбук  и бях потресена от реалността ,как може да се отнеме живот само заради безрасъдството на друг човек . Копирах го тук ,не за да събирам посещения и трафик в блога си , а за  да достигне до колкото се може повече хора .Публикувам го  с надежда хората да проявят поне капчица здрав  разум и да се замислят ,че не са единствени на този свят ,че Земята не се върти около тях само и че заради моментната наслада от алкохола може да последват необратими последствия .......Отнема няколко минути да го прочетеш и да се замислиш струва ли си .....

В паметта на едно дете, което трябва да почетем. Нека всички гласно да го прочетем.- Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“ Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи.